ощърбявало си

Речник на българския език

1. ощърбявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощърбявало си е производна форма на ощърбявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощърбявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощърбявало си е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. ощърбявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощърбявало си е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).