ощърбявало

Речник на българския език

1. ощърбявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощърбявало е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощърбявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощърбявало е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ощърбявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ощърбявало е производна форма на ощърбявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ощърбявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ощърбявало е производна форма на ощърбявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).