ощърбил си

Речник на българския език

1. ощърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощърбил си е производна форма на ощърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощърбил си е производна форма на ощърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).