ощърбил

Речник на българския език

1. ощърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбил е производна форма на ощърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

ощърбил е производна форма на ощърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).