ощърби

Речник на българския език

1. ощърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ощърби е производна форма на ощърбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ощърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ощърби е производна форма на ощърбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ощърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ощърби е производна форма на ощърбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ощърби — повелително наклонение, ед. ч.

ощърби е производна форма на ощърбя (повелително наклонение, ед. ч.).