ощетявал

Речник на българския език

1. ощетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощетявал е производна форма на ощетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощетявал е производна форма на ощетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ощетявал е производна форма на ощетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ощетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ощетявал е производна форма на ощетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).