ощастливяло е

Речник на българския език

1. ощастливяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливяло е е производна форма на ощастливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).