ощастливял

Речник на българския език

1. ощастливял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливял е производна форма на ощастливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливял — мин. деят. несв. прич. м. р.

ощастливял е производна форма на ощастливя (мин. деят. несв. прич. м. р.).