ощастливил съм

Речник на българския език

1. ощастливил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощастливил съм е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощастливил съм е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).