ощастливил е

Речник на българския език

1. ощастливил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливил е е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливил е е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).