ощастливило съм

Речник на българския език

1. ощастливило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило съм е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило съм е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).