ощастливило си

Речник на българския език

1. ощастливило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило си е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило си е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).