ощастливило е

Речник на българския език

1. ощастливило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило е е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило е е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).