ощастливили

Речник на българския език

1. ощастливили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ощастливили е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ощастливили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ощастливили е производна форма на ощастливя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).