ощастливила е

Речник на българския език

1. ощастливила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила е е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощастливила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила е е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).