ощастливи

Речник на българския език

1. ощастливи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ощастливи е производна форма на ощастливя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ощастливи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ощастливи е производна форма на ощастливя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ощастливи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ощастливи е производна форма на ощастливя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ощастливи — повелително наклонение, ед. ч.

ощастливи е производна форма на ощастливя (повелително наклонение, ед. ч.).