ощастливеше

Речник на българския език

1. ощастливеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ощастливеше е производна форма на ощастливя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ощастливеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ощастливеше е производна форма на ощастливя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).