ошутил си

Речник на българския език

1. ошутил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошутил си е производна форма на ошутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошутил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошутил си е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).