ошутило си

Речник на българския език

1. ошутило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошутило си е производна форма на ошутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошутило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошутило си е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).