ошутило

Речник на българския език

1. ошутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошутило е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошутило е производна форма на ошутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).