ошутила е

Речник на българския език

1. ошутила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошутила е е производна форма на ошутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошутила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошутила е е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).