ошутила

Речник на българския език

1. ошутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошутила е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошутила е производна форма на ошутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).