ошутил

Речник на българския език

1. ошутил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошутил е производна форма на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошутил — мин. деят. св. прич. м. р.

ошутил е производна форма на ошутя (мин. деят. св. прич. м. р.).