ошутил
1.
ошутил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ошутил
е производна форма
на ошутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ошутил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ошутил
е производна форма
на ошутя (мин. деят. св. прич. м. р.).