ошутеше

Речник на българския език

1. ошутеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ошутеше е производна форма на ошутя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ошутеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ошутеше е производна форма на ошутя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).