ошутели

Речник на българския език

1. ошутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ошутели е производна форма на ошутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ошутели е производна форма на ошутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).