ошмулил си

Речник на българския език

1. ошмулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошмулил си е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошмулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошмулил си е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).