ошмулил е

Речник на българския език

1. ошмулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошмулил е е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошмулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошмулил е е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).