ошмулило съм

Речник на българския език

1. ошмулило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ошмулило съм е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошмулило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ошмулило съм е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).