ошмулило е

Речник на българския език

1. ошмулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошмулило е е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошмулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошмулило е е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).