ошмулило

Речник на българския език

1. ошмулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошмулило е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошмулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошмулило е производна форма на ошмуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).