ошмулили

Речник на българския език

1. ошмулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ошмулили е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ошмулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ошмулили е производна форма на ошмуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).