ошмулила съм

Речник на българския език

1. ошмулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила съм е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошмулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила съм е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).