ошмулила си

Речник на българския език

1. ошмулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила си е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошмулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила си е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).