ошмулила е

Речник на българския език

1. ошмулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила е е производна форма на ошмуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошмулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила е е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).