ошмулила

Речник на българския език

1. ошмулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошмулила е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошмулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошмулила е производна форма на ошмуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).