ошмулил
1.
ошмулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ошмулил
е производна форма
на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ошмулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ошмулил
е производна форма
на ошмуля (мин. деят. св. прич. м. р.).