ошмулил

Речник на българския език

1. ошмулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошмулил е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошмулил — мин. деят. св. прич. м. р.

ошмулил е производна форма на ошмуля (мин. деят. св. прич. м. р.).