ошмули

Речник на българския език

1. ошмули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошмули е производна форма на ошмуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошмули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошмули е производна форма на ошмуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошмули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошмули е производна форма на ошмуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ошмули — повелително наклонение, ед. ч.

ошмули е производна форма на ошмуля (повелително наклонение, ед. ч.).