ошмулеше

Речник на българския език

1. ошмулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ошмулеше е производна форма на ошмуля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ошмулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ошмулеше е производна форма на ошмуля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).