ошмулела съм

Речник на българския език

1. ошмулела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ошмулела съм е производна форма на ошмуля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).