ошмулела е

Речник на българския език

1. ошмулела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошмулела е е производна форма на ошмуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).