ошмулела

Речник на българския език

1. ошмулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошмулела е производна форма на ошмуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошмулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошмулела е производна форма на ошмуля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).