ошмулел
1.
ошмулел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ошмулел
е производна форма
на ошмуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ошмулел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
ошмулел
е производна форма
на ошмуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).