ошмулел

Речник на българския език

1. ошмулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ошмулел е производна форма на ошмуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ошмулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ошмулел е производна форма на ошмуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).