ошмулвало

Речник на българския език

1. ошмулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошмулвало е производна форма на ошмулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошмулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошмулвало е производна форма на ошмулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошмулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошмулвало е производна форма на ошмулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ошмулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошмулвало е производна форма на ошмулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).