ошмулва

Речник на българския език

1. ошмулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ошмулва е производна форма на ошмулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ошмулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ошмулва е производна форма на ошмулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ошмулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ошмулва е производна форма на ошмулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).