ошлайфало

Речник на българския език

1. ошлайфало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошлайфало е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошлайфало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ошлайфало е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошлайфало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ошлайфало е производна форма на ошлайфам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ошлайфало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ошлайфало е производна форма на ошлайфам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).