ошлайфала

Речник на българския език

1. ошлайфала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошлайфала е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ошлайфала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ошлайфала е производна форма на ошлайфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ошлайфала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ошлайфала е производна форма на ошлайфам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ошлайфала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ошлайфала е производна форма на ошлайфам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).