оширочавало

Речник на българския език

1. оширочавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оширочавало е производна форма на оширочавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оширочавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оширочавало е производна форма на оширочавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оширочавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оширочавало е производна форма на оширочавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оширочавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оширочавало е производна форма на оширочавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).