оширочавал

Речник на българския език

1. оширочавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оширочавал е производна форма на оширочавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оширочавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оширочавал е производна форма на оширочавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оширочавал — мин. деят. св. прич. м. р.

оширочавал е производна форма на оширочавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оширочавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оширочавал е производна форма на оширочавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).