ошипявал си

Речник на българския език

1. ошипявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошипявал си е производна форма на ошипявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ошипявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошипявал си е производна форма на ошипявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ошипявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ошипявал си е производна форма на ошипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).