ошипявало си

Речник на българския език

1. ошипявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошипявало си е производна форма на ошипявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ошипявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошипявало си е производна форма на ошипявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. ошипявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ошипявало си е производна форма на ошипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).